Stories

• 

  Rumiana Iotova (Американски съвет за международно образование - България) 28 May, 07:14

  Все още търсим приемни семейства за американски младеж от септември, 2024 до началото на юни, 2025 по програма YES Abroad!
  Джейк, който в момента е в София, ни споделя за ключовата роля, която е изиграла спорта при адаптацията му в България:

  Като всеки човек, преди да замина на обмен, бях много притеснен как ще се адаптирам на новото място. Когато живеех в САЩ, един от основните начини, по които можех да се свързвам с хората, беше чрез спорта. В САЩ това беше огромна част от живота ми и се надявах така да бъде и в България.

  Когато пристигнах в София за първи път, бях много притеснен как ще се свържа с моето приемно семейство. Когато за първи път се запознах с моята приемна майка, едно от първите неща, за които си говорихме, беше, че обичаме волейбол, и тя ми предложи да играя с нея. По време на престоя ми в България, с нея играхме волейбол многократно - от малката зала до същата зала, в която играят най-добрите отбори в България. Това ни сближи въпреки, че на игрището често спорехме.

  Спортът ми позволи да се сближа със съучениците си. Въпреки езиковата бариера, при повечето спортове единственото нещо, което трябва да знаеш как да кажеш, е "моя" или "твоя", или "аз" или "ти". Това ми позволи да се сближа и с тях, тъй като след хубав удар или точка можете да отидете да си "дадете пет" или да се съберете, за да се съсредоточите върху следващата точка. Всеки път, когато правиш нещо подобно, ставаш малко по-близък с хората около себе си.

  Освен това спортът е добра възможност за активна дейност в общността. Аз имах щастието един от възпитаниците на програма YES в България да ме покани да играя ръгби с него. Благодарение на това успях да развия силна връзки в града, което щеше да бъде много трудно да се случи без връзката, която получавахем чрез спорта.
  Като цяло спортът ми предостави много добра възможност да се включа в местната общност и да се утвърдя в семейството си, училището и София като цяло. От това разбрах, че дори и много неща да са различни на другия край на света, създаването на връзки може да дойде от нещо толкова просто като да извикаш "моя топка".

  
• 

  Rumiana Iotova (Американски съвет за международно образование - България) 17 May, 09:45

  До 1 юни бихте могли да заявите желанието си да станете приемно семейства за американски младеж от септември, 2024 до началото на юни, 2025 по програма YES Abroad!
  А докато размишлявате дали тази възможност е подходяща за вас, можете да се запознаете с видео разказа на Рахил от групата ученици, която в момента е в София. В него той е решил да разкаже за "Площадът на толерантността" където в непосредствена близост един до друг се издигат православна и католическа църква, джамия и синагога:
  https://www.youtube.com/watch?v=Jyx48xIg7bA

• 

  Rumiana Iotova (Американски съвет за международно образование - България) 04 April, 14:42

  До 1 юни бихте могли да заявите желанието си да станете приемно семейства за американски младеж в рамките на една академична година по програма YES Abroad! Междувременно, споделяме ви този разказ на едно от приемните ни семейства :)

  През целия си живот съм била единствено дете, никога не съм искала да имам брат или сестра, понеже ги смятах за бреме преди всичко друго. Чувала съм истории и съм виждала колко епични са караниците между братя и сестри и това никога не е било за мен, аз обичам да пазя вътрешното си спокойствие. Един ден, от нищото, майка ми ме попита дали бих се съгласила да сме приемно семейство за дете от Америка. Малко се колебах поради вече споменатите причини, а и си дадох сметка, че ако някое друго дете започне да живее с нас, нашите ще трябва да му обръщат внимание и аз ще трябва да споделям личното си пространство с някой непознат, неща които винаги съм приемала за даденост и от които много много не исках да се лишавам. Въпреки това, виждайки колко щастлива идеята да има още едно дете направи майка ми, аз се съгласих да сме приемно семейство и попълних формуляра. Одобриха ни и след месец, изпълнени с безпокойство, посрещнахме моята обменна сестра, Еми. Отначало имах съмнения ,че ще можем да общуваме пълноценно и се притеснявах, че няма да имаме общи интереси. Най-големият ми кошмар беше да живея с някого, с когото не се разбирам. Очевидно подборът на приемно беше професионално направен, иначе нямаше да пиша тази статия. С Еми имахме много общи интереси, тя имаше правилната нагласа и беше отворена към новата култура която изживяваше и новото си семейство. За по-малко от месец, това доскоро непознато момиче се превърна в най-добрата ми приятелка. Усещането да знаеш, че след дълъг ден вкъщи те очаква най-добрата ти приятелка приятелка е невероятно. Еми обичаше да споделя с нас и да ни изслушва, което правеше семейните ни вечери безкрайно приятни и дълги. Клюкаренето с Еми беше най-любимата ми част от деня, тя беше в работата на всекиго и всички, познати и непознати. Еми беше въплъщението на моята идея за перфектната сестра и повече. Беше много забавно да излизаме заедно или да си стоим вкъщи, да си говорим, да ходим на фитнес, да се разхождаме из квартала, да готвим и да си правим всекидневни пижамени партита. Престоят на Еми, обогати нашите културни и езикови знания. Нямаше нито един скучен момент с Еми наоколо. Изборът да кандидатствам за програмата „yes abroad“ беше едно от най-добрите решения, които съм правила. Много съжалявам, че не сме приемно семейство за втора година, защото беше забавно, интересно, различно, беше страхотна промяна в нашето ежедневие. Да се опиташ да предадеш българщината на чужденец не е лесна работа, но е много удовлетворяваща.
  Ако можеш, щях да бъда хостинг магнат...но няма да реализирам тази своя идея, за да могат и други хора да участват. Препоръчвам ви да кандидатствате за “yes abroad” и да намерите едно Еми за себе си!

  

Questions

Please, register on TimeHeroes.org before you submit a question. If you're already a hero, login .