Разкази

• 

  Anna Joukivskaia (Single Step ) 02 May, 11:50

  Когато стана от компютъра, се чувствам удовлетворен

  Да бъда доброволец е нещо чуждо, дори извънземно странно за мен, това е чистата истина. Като човек, работещ в корпоративна среда, където личните постижения и резултати са с цел подобряване на собственото състояние, не разбирах как да направиш нещо, без да очакваш нещо в замяна, е рационално. Тогава се замислих: „Може би пък това е и идеята?“ Защо трябва нещо да е логично за мен или да ми донесе облага, за да бъде полезно и удовлетворително?

  Имам щастието от много малък да съм наясно с това, че съм гей. Ние сме рационални и емоционални, добросърдечни и не чак толкова, високи и ниски, с други думи – всякакви. Е, аз съм рационален и пресметлив – реших, че ако планирам от рано разкриването ми, кариерата ми, живота ми като цяло ще се подреди. На 17 и вече подготвен с работа и квартира споделих с родителите си, че съм гей. Подозирам, че до края на дните си няма да срещна по-антиклимактично събитие. Майка ми каза: „Знам“ , баща ми измърмори: „Майка ти ми каза“ и по този начин ме лишиха от изпълнена с емоции история, която да разказвам.

  Десет години по-късно всичките ми близки и приятели знаят, сменил съм три работодатели и както те, така и колегите ми винаги са били наясно с това какъв съм и никога през живота си не съм бил отхвърлен, обиден или дискриминиран. Подозирам, че е защото съм въоръжен със знанието, че „Ако аз се приемам, родителите и близките ми ме приемат, другото няма значение.“ Това или, разбира се, съм прекалено циничен :)

  Разказвам това, защото осъзнавам какъв късмет имам. Да имам родители, които ме разбират и приемат или поне се опитват, да имам колеги, които ценят работата, която върша и приятели, които да ме подкрепят и се радват за и с мен. Мотивацията ми да стана доброволец идва именно от това. Има безброй младежи, които нямат моя късмет, родители, които не знаят какво се случва с детето им, работодатели, които дискриминират различните хора.

  Когато съм на смяна в чата на Single Step предлагам подкрепа на хора, за да осъзнаят и приемат себе си, помагам им да разберат, че навсякъде има хора като тях с различни истории и премеждия, както трудни, така и лесни. Помагам за разбирането, че независимо какви са, имат шанса да реализират мечтите си или да дам полезна и важна информация. Е, колкото и странно да си представях, че е това да си доброволец, когато стана от компютъра, се чувствам удовлетворен… Все така необяснимо удовлетворен, но свиквам. Разбрах и също, че дефиницията за това да си полезен или успешен не е винаги една.

  К.

• 

  Anna Joukivskaia (Single Step ) 02 May, 11:49

  Всяко „благодаря ти, много ми помогна“ е доказателство, че това, което правим, си струва.

  Още от дете ми харесва да помагам.

  Един от най-ранните ми спомени е как оставям на един бездомен човек паричка. Като малка все си представях как спасявам някого или как правя света едно малко по-хубаво място. Тогава дори не знаех, че има такова нещо като доброволчество. Но когато чух думата и разбрах концепцията, осъзнах, че това бих искала да правя.

  ЛГБТИ тематиката винаги ми е била интересна. Повечето ми любими актьори, музиканти и автори са от тази многоцветна общност, имам и приятели и колеги, които са част от нея. Като тийнейджър започнах да чувам и да гледам историите на хора в България и по света, които са минали през процеса на разкриването. Повечето от историите бяха с щастлив край, но в тях ЛГБТИ хората споделяха първоначалното си притеснение или страх да се разкрият, както и желанието да започнат да живеят своята истина. Може би ако имат на кого да разкажат, към кого да се обърнат, процесът няма да е чак толкова плашещ, мислех си аз. Но не знаех в България да има подобна организация.

  Може би моментът, който най-ясно изниква в главата ми, когато някой ме попита защо реших да съм доброволец в чата, е една случка от гимназията, която ме насочи по този път. Имахме за задача да направим презентация по социално значима тема. Аз и моя приятелка решихме нашата да е на ЛГБТИ тематика. Докато я представяхме от време на време се чуваха смях и подмятания. След презентацията ни, преподавателката реши да направим дискусия и помоли подкрепящите гей браковете да застанат от едната страна на стаята, а неподкрепящите гей браковете – от другата. Спомням си как наблюдавах хората, заели противоположната на мен позиция, и всичко, което си мислех в този момент беше, че мечтая да затворя очи и когато ги отворя, те вече да не са там. Един ден ще погледна, и те ще са застанали от моята страна – някои от тях, защото са открили, че имат гей приятели, други може би ще имат транс дете, трети ще осъзнаят, че вижданията им са остарели и е време да се променят. Вярвам, че този ден ще дойде, просто не знам точно кога. Стоях там, в класната стая, и си мислех, че докато този ден настъпи, ще направя всичко по силите си да подкрепя ЛГБТИ хората в България, за да се почувстват приети и свободни да бъдат себе си. Това беше денят, в който интересът и подкрепата ми към ЛГБТИ общността преминаха в огромно желание да помогна, да направя нещо по въпроса, да бъда част от промяната.

  Открих „Сингъл Степ“ случайно, докато ровех из сайт за доброволчество с надеждата на намеря кауза, която да ми допадне. От година и половина съм доброволец в онлайн чата за подкрепа. За това време се запознах с невероятно вдъхновяващи и отдадени хора – други добротворци, консултанти и страхотният, креативен и неуморен екип. Когато се присъединих към доброволците в чата, си мислех, че съм там, за да дам нещо от себе си. Сега осъзнавам, че получавам и толкова много в замяна – потопих се в цяла една култура, почувствах се приета от една разноцветна общност, към която формално не принадлежа, създавам нови приятелства, научавам толкова много и усещам как тази дейност прави живота ми по-смислен. Имам възможността и да се запозная с най-различни истории на хора от ЛГБТИ общността – истории за предизвикателства, но и истории за успехите; истории, които ме развълнуват и мотивират. За мен всеки проведен чат е една малка победа, една крачка напред. Всяко „благодаря ти, много ми помогна“ е доказателство, че това, което правим, си струва. Това ме зарежда.

  К.
  https://singlestep.bg/i-the-volunteer-6/

  Подавам ръка

  Мисля си, че рано или късно идва момент, в който искаш да предадеш нататък. Не защото си някакъв свръхчовек без проблеми, а защото една невидима машинка се е задействала. Една човешка машинка, наречена отговорност. Лесно е да наблюдаваш отстрани и да констатираш колко е кофти средата, да сравняваш очевидните различия с така наречените „развити общества“ и да цъкаш с език с цинично примиренчество, че едва ли не тук, в България, сме обречени. Този пасивен период от живота ми, освен очевидното удобство на страничен наблюдател, ме сдоби и с огромно количество тревожност от чувството на абсолютна безпомощност.

  Започнах да обмислям какво бих могъл да направя – с опита си и със знанията си, да се задействам не по посока промяна на света, а по посока „аз участвам в този свят и мога да му дам нещо“. Точно тогава се появи „Сингъл Степ“ – пространство, в което видях възможността и привилегията да съм полезен. И може би тук е момента да кажа, че съм хомосексуален. Напълно открит, приет от важните за мен хора, в сериозна връзка и вече загърбил усещането, че сексуалната ориентация е определящ и основен фактор за съществуването ми. Да, тя е част от мен, но не ме изчерпва. Казвам го, защото наблюдавам как често се преуголемява значението ѝ до степен, в която сами се изключваме от обществото, защото то действа като огледало на собствените ни страхове – че ще бъдем дисквалифицирани, унизени и в крайна сметка – осъдени на изолация. Не казвам, че не е трудно – особено в началото, когато след думите „Аз съм…“ настъпва задушаващо мълчание, все едно някой ти е опрял нож на гръкляна, докато цялото ти същество копнее да се разкрие. И да – отхвърляне има, но предразсъдъците са си човешко изобретение.

  Вярвам, обаче, че това, което често ни саботира по пътя към разкриването ни са очакването и надеждата, че ще бъдем приети от всички, на всяка цена. Ако погледнем реалистично, земята просто не се върти по този начин. А и така не прехвърляме ли на другите твърде голяма отговорност? В крайна сметка приемането и разкриването са въпрос на личен избор. И нуждата някой да е до теб, докато си объркан, тъжен, уплашен или когато просто искаш да говориш, а няма с кого, е напълно човешка и нормална. Благодарен съм на „Сингъл Степ“, че мога да подам ръката си в такива моменти – така, както някой някога е подавал ръката си на мен.

  А.
  https://singlestep.bg/i-the-volunteer-1/

  https://singlestep.bg/news-time-heroes-video/

  

Въпроси

• 

  Младен Великов 16 May, 13:50

  Обмислях няколко дни дали да се присъединя към инициативата и когато реших, видях, че обявата вече е изтекла, а не пишеше краен срок. Късно ли е да се включа?

Моля, регистрирай се в TimeHeroes преди да зададеш въпрос. Ако вече си герой, влез в TimeHeroes.