Превърни стара родопска къща в арт център
Какво?
Арт център „Киселчово“ се намира в село Киселчово, обл. Смолян. Селото е малко, 30-тина къщи, повечето от които запустели. До сега са организирани ателиета, срещи на творци - писатели, поети, фотографи и художници, работилници за месене на хляб, правене на сирене, изучавне на билките - всичко,което бабите ни са знаели, а ние сме забравили. Дългосрочната амбиция е селото да бъде възродено, в него да закипи живот.
Тази година Арт центърът се сдоби със своя самостоятелна сграда - стара, но горда къща, съградена от човек, доживял до 106 години, и се търсят доброволци, които имат желание и интерес да помогнат за ремонтните дейности.
Условията за настаняване са прекрасни - легла с пухени завивки, вътрешни бани и тоалетни. Работният ден е 6-часов. Храната - домашно приготвена с продукти от градината. Организаторът обещава задушевни литературно-хумористични вечери и пълна отмора след добре свършената работа.
Защо?
Казват, че селата ни умират безлюдни, а хората в градовете страдат от стрес и еднообразие. Арт център Киселчово е място, където всеки може да твори, да създава изкуство, да оформя бита като изкуство, да припомни на сетивата си уханието на топъл хляб, истинско мляко и сирене. Да осъзнае, че тишината не е плашеща, а лека и естествена, да усети вкуса на изворна вода. Възраждането на едно село, оформянето на арт пространство в него може да даде началото за спасяване на самото село от обезлюдяване.
Изграждане на вътрешни дървени стени, декорация на помещенията, оформяне на дворното пространство.
Кога?
От 20 до 30 април 2015.
Краен срок за записване - 10 април и до изчерпване на възможните места.
Къде?
Село Киселчово, община Смолян
План при лошо време?
Работи се на закрито в арт центъра. Градинската работа ще се премести за следващ път и подходящо време.
Осигурен транспорт?
Участниците пристигат със собствен транспорт до селото или ако нямат такъв до Смолян и от там ще бъдат транспортирани до селото.
Осигурена храна?
Да, три пъти на ден, плюс чай и кафе - неограничено.
Как да се включа?
Натисни зеления бутон "Ще участвам", за да видиш инструкции.
// снимката е предоставена от Организатора
Приключило записване
Разкази
След като свърши участието ти в мисия, можеш да разкажеш как е минало, в 3-4 изречения (не искаме просто "беше супер").
Просто е: след края ѝ ти пращаме мейл с инструкции - следвай ги. Така печелиш точки и качваш рангове, останалите се вдъхновяват и всички сме щастливи.
Въпроси
Нещо не е ясно? Попитай, организаторът ще ти отговори.
-
Milena Ivanova
Здравейте!
Инициативата ми хареса изключително много, но тъй като се съмнявам, че ще имам възможността да отсъствам 10 дена от работа, искам да попитам дали има възможност човек да се присъедини за по-малък период от време.
Мерси предварително!
Поздрави,
Милена
-
Мона Чобан (Сдружение "Артел 13" - Киселчово)
Здравейте,
багодаря за проявеният интерес към нашата мисия. Разбира се. Можете да се включите за колкото време Ви е възможно в рамките на тези десет дни.
С уважение: Мона -
Димитър Анчев
Здравейте,
вече се регистрирах и искам да попитам - как ще разбера дали съм поканен да участвам ?
Мога да ви помогна при реставрацията в част "електро" -там ще бъда най полезен , ако имате нужда от такива хора? -
Бистра Иванова
Димитър, привет, като се регистрира, излезе ли ти най-горе на страницата тескт с инструкции? Ако да и вече си пратил мейл на организатора, очаквай отговор. Ако не, пиши му.
Моля, регистрирай се в TimeHeroes преди да зададеш въпрос. Ако вече си герой, влез в TimeHeroes.
Yana Veleva
В Родопите има места, където миговете са застинали. Където няма по-добър художник от природата. Един дъждовен, диханен следобед се oтправям към село Киселчово, за да бъда като доброволец част от създаването на Център за изкуства и занаяти в сърцето на Родопите. Чух да казват за селото: "То е накрая на пътя, далеч от Бога, Царя и дори от Партията."
Пътят
Криволичи покрай селца, черги, хора, къщи, салтанати. Омаяна съм от миризма на восък и тишина на параклис, а оловносивото небе всеки миг ще се се разцепи. В постоянната надпревара с дъждовните облаци следвам внимателно ръчно нарисувана карта с кръстчета, кръгчета и указания, сякаш търся заровено скрито съкровище. Очите и душата ми не могат да се наситят на зеленината и пъстротата на пейзажа. Пътят от асфалтов става кален, горски и предизвикателен, а малко след това - пешеходен. Вървя измежду каменни къщи и очаквам да ме заварят поолющени дувари, прорастнала трева в улуците, затворени кепенци. Сякаш търся изоставената гледка на напуснат пейзаж, вместо това ме облъхва чудно благоговение.
Очите на Мона
Писателката Мона Чобан ме посреща заедно с вече пристигналите други доброволци като мен - мечтатели и ентусиасти, обединени от идеята за възраждането на Киселчово. Двадесет и един доброволци - между 23 и 55 годишни, образовани, прекрасни, оптимистични. Различни на пръв поглед, а еднакви в мечтите и желанията си. И навярно всеки има своята си причина да е там, а еднакво носим тикли, усмихваме се, творим и говорим за книги. Десет дни, в които никой не спомена за проблеми и пари, не се оплака, не се намръщи. Докато Мона ми разказва как оформянето на арт пространство в селото може да даде началото за спасяване на самото село от обезлюдяване, очите й блестят като нажежени въглени. Арт център Киселчово е място, където всеки може да оформя бита като изкуство, да припомни на сетивата си уханието на топъл хляб, истинско мляко и сирене. Нейната мечта, превърнала се в кауза, ми припомня, че нещата, за които четеш, можеш всъщност сам да сътвориш и изживееш. На шарената сянка под белия салкъм слушах, напоих душата с аромати и така започна нашето сбъдване.
Магията на сътворението
Сутринта още лепне по очите, а покрай каменната зидария се прокрадва уханието на топли мекици и чай от родопските поляни. Сред планинската тишина, под пролетното слънце започваме изграждането на вътрешни дървени стени и тавани, оформяме и дворното пространство. Подаваме си каменни тикли и дървени греди чрез жива верига и все едно пренасяме съкровища. Дните и задушевните вечери се нижат като тютюн, смехът ни попива в дюшемето, подпъхва се под тиклите на покрива, където се чифтосват котките. Голямата плевня, надвиснала над селцето, сякаш вперила поглед в отсрещния хълм, скоро ще приюти освен тайните ни, редица книги, картини, копнежи. Вече реставрирана, на къщата предстои да заживее нов живот, да ражда идеи, мечти и сътворения. Арт Център Киселчово ме улови с една невидима омагьосана нишка, кара ме да се връщам отново да не мога да му се наситя.
Марина Янева
Смолянското село Киселчово с едва 15 постоянни жители е едно от многото български села, споделящи общата нерадостна съдба на бавното обезлюдяване. Въпреки това, в края на месец април група доброволци, водени от желанието да покажат, че селата все още имат какво да предложат на съвременните хора, запретнаха ръкави, за да върнат към живот една стогодишна къща, която ще се превърне в част от Арт център Киселчово. Дружните усилия на 15-те доброволеца показаха, че когато има желание, всяка изоставена сграда може да продължи съществуването си в полза на обществото. Киселчово отново се превръща в оживеното село, което е било преди 40 години... Повече за доброволческия лагер, както и снимки от него, има тук https://goo.gl/UvNgdT
Наистина беше незабравимо!
Ростислава Георгиева
От много време имах желанието да посетя Родопите, за които само бях слушала колко са красиви. И все не намирах повод и време... Когато за пръв път попаднах на тази мисия, я подминах (бях заета да мисля за изпити и за лятото). Има обаче неща в живота ни, които е писано да се случат.
Скоро съзнанието ми започна да рисува картини - взимаща дъха природа, културни дейности в Арт центъра, 10 дни живот с други доброволци. Картините ставаха все по-богати, ентусиазмът в мен напираше и една невидима нишка ме дърпаше към едно от най-прекрасните и дори съдбовни преживявания в живота ми. Бяха нужни само няколко вечери, изпълнени с мисли за тази мисия и емоции, които вече почти можех да почуствам.
След като се включих вълнението в мен растеше всеки ден и всеки ден расте носталгията по това място и тези хора след като мисията приключи. Заживях в Киселчово сякаш бе мой дом от преди мисията - всеки ден научавах нови неща, всеки ден съзнанието ми ставаше все по-отворено и всеки ден изпитвах благодарност, че съм се срещнала с всички прекрасни хора там. Нещата, които смятах за далечни и непостижими, бяха станали неусетно основна част от живота ми - дни без стрес и главоболия, чист планински въздух, носещ аромат на пролет и птичи песни, храна, чийто автентичен истински вкус все още помня и хора, на които се възхищавам и които ме вдъхновяват.
В живота ни винаги има едни повратни моменти, които ни променят - нас и светоусещането ни. Едни ги оценяваме чак след време, когато обърнем поглед назад. Други усещаме още докато промяната се случва - тази мисия ме извади от една символична черупка и ми помогна да видя красотата в детайлите, добротата в малките жестове, всичко онова, което ни заобикаля и ние не можем да оценим. И в същото време ме накара да се почувствам част от цялото, парченце от нещо голямо и значимо.
Никога не знаем кога една идея или кауза може да промени начина, по който осмисляме живота си. Когато почувствате притегателната сила към дадена мисия, не я пренебрегвайте. И съвсем скоро пред вас ще се открие един прекрасен свят, пълен с прекрасни хора.