Stories

• 

  Mladezhka fondatsiia "Arete" (Младежка фондация "Арете") 27 February, 10:13

  Забавихме се да разкажем какво успяхме да направим с Ваша помощ! Така е и поднасяме най-искрени и сърдечни извинения! Истината е, че организаторите на инициативата бяхме основно студенти, а сесията винаги е безпощадна към времето ни! И това е хубаво, но няма да губя повече време и ще Ви разкажа как зарадвахме децата в Раждавица, как общността ни стана по-голяма! 
   
  Много често започнах да чувам за сегашното поколение младежи - нямаме желание да се развиваме, нямаме искрицата, която имат вече миналите по този път.  
  Това е разказ за силата на студентското общество, вдъхновението на учениците и добротата на цяла общност от съмишленици. Да, това е разказ за доброто, което ще расте!
   
  Идеята за кампания се роди преди вече четири години. Не си спомняме защо бяхме в Кюстендилско, но помним, че Райчо изведнъж ни попита дали искаме да видим едно от малкото останали начални училища в България. Докато пътуваме, той ни разказваше какво да очакваме - стара и рушаща се сграда, малки и боси крачета...  
   
  След кратко пътуване, пристигнахме. Не разбрахме къде са децата. Изведнъж звънецът би и започна врявата, която само 80 малчугани могат да сътворят. Бързо ни забелязаха и станахме атракцията на месеца. Получихме стотици въпроси откъде сме, какво правим там, как сме дошли, защо са ни зелени очите и друга важна информация, която изключително вълнуваше всеки детски ум. 
  Не мина много време и въпросите се превърнаха в прегръдки. Започнаха и комплиментите колко сме красиви и високи. Плачеше ни се... Толкова невинност от усмихнатите им лица. Толкова честност и непринудена любов. Знам, че всеки от вас може да си спомни за онези детски очи или онези детски думички, които карат крайчетата на устните да се стегнат надолу и те карат да извикаш “ооо...”
  Е, това видяхме ние, но умножено по 80.
  След като си тръгнахме, в колата вече не успявахме да стягаме очите и сълзите най-после потекоха...  В главите ни се въртеше картината -  скъсани стари маратонки с леко облечени деца, ронеща се мазилка, изсъхнала дограма и пукащи дърва в печките, които даваха всичко от себе си, за да стоплят децата. 
   
  И така в колата, разказът на Райчо продължи и ни довършваше с всяка дума:  
  - Децата спят цяла седмица в училището, но общежитието е на около 500 метра, съвсем достатъчно, че децата да намокрят краката си. Повечето от учениците въобще не са от селото. Те са от града. 
   
  - А защо родителите им ги пращат там? 
  - В училището децата имат закуска, обяд, вечеря. Имат възможност да стоят на топло. Е, поне до петък. А учителите им са на смени - спят заедно с децата - обслужват всички техни нужди - от прегръдката на майката до подкрепата на бащата! 
  На следващия ден започнахме сутрешното кафе с изготвяне на молби за съдействие и подкрепа - заедно да дарим на малчуганите дрешки и зимни обувки. До обяд изпратихме молби до всички магазини и вериги, за които се сетихме. Чакахме един, два, три дни, вече седмица. Успокоявахме се, че процесът по партньорства е сложен и отнема време. И така седмицата стана месец, а ние нямахме отговор. Върхът на айсберга беше новият локдаун, който потопи всичките ни надежди да помогнем. 
  Минаха три години... 
   
  До този септември, когато бяхме събрали Младежкия ни съвет. Обсъждахме Благотворителния концерт, вътрешните ни избори, лидерската академия с Един процент промяна, “Връстници помагат на връстници” и естествено дойде и доброволчеството. Идеята бързо се появи - Раждавица. 
   
  Ентусиазирани започнахме. Разпределихме бързо роли и действаме - срещи с доброволци, връзка с училището, среща на място, търсене на съмишленици...  
  През октомври посетихме училището. Обиколихме стаите, радвахме се на децата... 
  А училището изглеждаше по-различно - стаите вече топли, коридорът предстоеше. Общежитието започваше своя основен ремонт.  
  Май държавниците се бяха сетили за децата. Ама май не докрай?  
  Крачетата пак бяха боси. Наскоро бяха получили дарение от якенца, но не и обувки. Директорката ни каза, че сме се появили точно в момента, в който основните им дарители вече не работят на територията на България. 
  Приоритет станаха обувките, а идващите Коледни празници ни караха да мечтаем да дарим и още по-големи усмивки на децата с играчки и исканите толкова от момичетата - гримировки.  
   
  Беше ни страх, че и този път няма да успеем... Но всичко беше някак различно. Скоро след това, Наталия ни свърза с Алекс, председател на ELSA Bulgaria. Те приеха всичко присърце и това щеше да бъде каузата на ежегодния им Благотворителен бал през декември. Еха! 
  Те щяха да събират средства за обувки. Първата стъпка бе готова. 
  Сега предстоеше следващата. От наша страна стартирахме кампания в TimeHeroes. Вече имахме успехи с тяхна подкрепа. С тяхна помощ стотици хора разбраха за инициативата ни! С тяхна помощ успяхме!
  Още на първия ден заваляха обаждания и имейли. Хората бяха готови да помогнат! Отново хората заемаха функцията на Държавата, която все още не знае за проблемите вътре в нея или не я интересува... Сигурно пак ще заговорим за децата, когато е твърде късно. Сигурно пак ще говорим за образование, когато излязат тъжните, официални статистики. Сигурно пак ще говорим за ромите, когато пак някак пречим. Популизъм до полуда. И все пак има хора в нашето общество, има добри хора.
  Още в началото с нас се свърза мила дама, която изключително много ни помогна с разспространяването на инициативата сред своите последователи в социалните мрежи. Благодарим Ви, г-жо Братоева!
  Всеки ден получавахме колети и кашони пълни с играчки, дрешки, чорапи, лакомства, пъзели, настолни игри и още много. Офисът ни бързо умаля. 
  С всяка отворена пратка, радостта ни растеше, но колкото по-близо бяхме до целта, толкова повече ни беше страх дали ще успеем... 
  Куриерските фирми вече дотолкова ни познаваха, че звъняха с приветствието: “Днес имате 7 големи и 4 малки кашона, може ли малко помощ?” Да, разбира се, слизаме бързо! Дарители от София успяваха да дойдат на място в офиса и споделяха с нас добротата си.
  В един ден, неочаквано се свързаха с нас от два големи офиса на различни бизнеси - ДСК-Стамболийски и Britanica (офис България).
  Целият екип на ДСК-Стамболийски ни изненадаха като всеки член на екипа им беше подготвил подарък за дете. На следващия ден, специален транспорт ни докара безброй пълни, подаръчни торбички, готови за децата.
  От Britanica (офис България) организираха вътрешна кампания, в която са се включили екипа и всички техни ученици. Една кола трудно ни стигна да поберем всичко.
  За по-малко от десет дни, в офиса имаше само една пътечка, през която да минаваме. 
  Неусетно дойде ежегодния Благотворителен бал на Elsa Bulgaria. Te събраха над 4 500 лв. Уау, те успяха!
  Но как се намират 98 детски ботушки в различни размери?
  Радост се свърза с Рая от LIDL Bulgaria. Тя бързо ни подготви всичко нужно - първи, втори, трети магазин и бяхме готови. Навсякъде ни посрещаха като най-очакваните гости.
  20-ти декември беше последният учебен ден. 20-ти декември беше и коледният празник на децата. Те чакаха своите подаръци.
  Решихме, че ще организираме Коледното парти в офиса на 19-ти декември. Но какво ти парти?! Младежки съвет, доброволци, Elsa Bulgaria, Тръст за социална алтернатива - всички дойдоха в този ден с една цел - подаръци за децата.
  Екшънът започна! 
  Разпредилихме задачите.
  Разделяне на обувките по номера, после по класове и накрая поставяне в подаръчни торбички.
  Време беше за играчките - кукли, коли, гримировки, самосвали и каквото се сетите още. Бързо големите торбички се напълниха. Какво правим сега? А лакомствата? Добре, решено е - всяко дете ще има по две торбички. Готово! Остана да товарим. Пет коли се наредиха пред офиса. Кашони с настолни игри, кашони с хигиенни материали, кашони с плюшени играчки, чорапи и каквото се сетите още. Петте коли не стигнаха... Получихме много, наистина много дарения.

  И дойде денят! Тръгнахме.. къде уморени, къде недоспали, но пълни с еуфория и очаквания.
  Директорката ни посрещна и бързо пренесохме подаръците преди да ги видят малчуганите. 
  В този момент разбрахме, че сладурите започнаха с Коледно тържество, което бяха подготвяли цял месец.
  Докато пеем, танцуваме и рецитираме, извъднъж децата в един глас започнаха: “Дядо Коледа, ела! Дядо Коледа, ела!''
  98 малчугани се чуха чак в съседното село.
  Знаете ли най-интересното беше, че имаше деца, които не се зарадваха толкова на играчките, колкото на обувките, колкото на чорапите?! Гледах учудено как изкарват обувките и ги слагат с най-големите усмивки, които съм виждала.
  Сладурите идваха при нас да ни прегръщат и да се запознават с нас. Сега вече плача, не мога. Разказаваха ни какво са получили, в кой клас са, кой е Дядо Коледа...
  Беше хубаво! Почувствах се най-великият човек на света! Почувствах все едно мога да взема товара на Атлас. Успяхме да оставим отпечатък в животите им и засяхме зрънце доброта.
  Добротата, която те самите след време ще предадат на следващите, ако имат нужда, но аз ще променям реалността, в която живеем. Обещавам! Видях, че не съм сама! Усетих добротата на хората!
  Събрахме толкова много дарения, че успяхме да помогнем и на дечица чак в Твърдица! Благодарим Ви, мили дарители! Благодарим на целия екип на TimeHeroes!
  Това не беше Коледно чудо, а празничен старт, защото ние се връщаме в Раждавица напролет, когато ще помогнем с физическа сила за нови две класни стаи, докато в същото време правим изнесени уроци и спортен турнир! Ще успеем!
  А за добротата четете в следващите изображения:

  Автор: Атанаска Колева, Ръководител на “Доброволческа мрежа” към Младежки съвет “Арете”

  П.П. Скоро ще качим и статия с повече снимки на нашия нов сайт.

  

Questions

• 

  Elif Mehmed 04 December, 13:37

  Подавайки универсален ли да е или може конкретно да за момиче или момче

• 

  Donika Kostadinova 04 December, 20:49

  Каква възрастова група са децата

• 

  Donika Kostadinova 04 December, 20:50

  И опаковани ли да бъдат нещата или може общо а вие да ги разпределите

• 

  Mladezhka fondatsiia "Arete" (Младежка фондация "Арете") 05 December, 06:28

  Здравейте!
  Благодарим на всички Ви за желанието да се включите в нашата инициатива!
  Малчуганите са на възраст от 5 до 10 години (1-4 клас).
  Не е нужно подаръците да бъдат опаковани, за целта ще ни помогнат нашите доброволци на терен.
  Оставаме на линия за допълнителни въпроси!
  Благодарим на всички предварително!

• 

  Donika Kostadinova 05 December, 11:19

  Имам още един въпрос офиса на фондацията работи ли в събота

• 

  Mladezhka fondatsiia "Arete" (Младежка фондация "Арете") 06 December, 09:37

  Здравейте!
  За съжаление, няма да бъдем в офиса в събота, но ще се радваме да уговорим среща в удобно за Вас време през идната седмица!
  Оставаме на линия тук, а също можете да се свържете и с колегата Христо Христов на [email protected], както и на +359 895 621 695.
  Благодарим предварително!

• 

  Eli Stoicheva 16 December, 07:30

  Здравейте има някакъв проблем и не мога да видя адреса на който трябва да изпратя нещата.

• 

  Emanuela Ivanova (timeheroes) 16 December, 07:56

  Здравейте, Ели!

  Моля, проверете папка Спам в имейла, с който сте регистрирана в платформата или затворете и заредете мисията наново. Записана сте успешно и би трябвало да сте получили инструкциите на имейла си, а същите се появяват и в текстово поле над снимката тук, след като натиснете бутона "Ще участвам".

  Ако срещате трудности, пишете на [email protected].

  Поздрави!

• 

  Mladezhka fondatsiia "Arete" (Младежка фондация "Арете") 16 December, 08:39

  Здравейте!
  Благодарим на екипа на TimeHeroes за бързата реакция!
  Оставаме на линия тук, а също можете да се свържете и с колегата Христо Христов на [email protected], както и на +359 895 621 695.
  Благодарим предварително!

Please, register on TimeHeroes.org before you submit a question. If you're already a hero, login .