Бъди доброволец на Беглика фест 2016
Какво?
Кой?
Защо?
Къде?
Нужни умения?
Нужна екипировка?
Транспорт?
Храна?
Здравословни рискове?
Ако е лошо времето?
Как да участвам?
Натисни зеления бутон "Ще участвам" и следвай инструкциите.
// снимката е оттук
Кандидатствай до 10 August 2016
The mission is from 8 August 2016 until 31 August 2016
Registration closed
Stories
Once a mission you participate in ends, you can tell us how it went in a couple of sentences ("it was great" won't do).
It's simple: after the end we send you instructions - follow them. This way you earn points and rise in rank , others get inspired and we're all happy.
Questions
Something's not clear? Ask, we answer quickly.
-
Rafaela Vasileva
Здравейте, искам да питам дали при ненавършени 18 години може се участва като доброволец?
-
Sashka Vitanova (Беглика фест)
Здравей, Рафаела! По принцип може - със съответните документи и до запълване на определена бройка непълнолетници. :)
Please, register on TimeHeroes.org before you submit a question. If you're already a hero, login .
Mirella Ka
Супер изкефена и вдъхновена съм след 20-те дни пребивание по беглишките поляни. Дните и нощите бяха сляти по един (не)въобразим начин - времето хем течеше супер бързо, хем супер бавно, хем беше спряло... пълна мистерия. Тялото и душата ми ми разкриха неподозирани от мен дебри и тези мигове и преживявания няма никога да забравя. Искам да подчертая, че преди да се включа в доброволческия камп за изграждане на фестивала "Беглика", рекордът ми на палатки беше 3 нощи. Идея си нямах технически как ще го подобря на 3 седмици, но вътрешно знаех, че емоционално и ментално съм готова за това. Като един пълен бегинър в планинското къмпингуване (предвид, че съм морско чадо), бях се екипирала по-скоро с морски арсенал (3 чифта бански, 8 тениски, 5 бр. къси панталонки, само къси до глезена чорапи и спален чувал, с който с кеф да посрещнеш Джулай Морнинг на плажа, но не и мъгливото родопско зазоряване на язовир "Голям Беглик"). И така, слава Богу организаторите се оказаха добри хора, та ме оборудваха и с истински "планински" чувал, дебели чорапи, плетени шушони, та и ракия даже. Спретнахме си кухня между няколко бора, печка за готвене с ламарина (храната беше повече от гениална - веганска, рядко просто вегетарианска, много богата на подправки), обособихме квартали "Хамаково" и "Доброволчески лагер", душ и пералня ни бяха язовира, питейна и кухненска вода се снабдяваше ежедневно от близката чешма с помощта на различни доброволци и един пикап. Всяка сутрин закуската се сервираше на поляната в 8 ч., а в 9 ч. сформирахме "кръгчето" за разпределяне на задачките, организирането на работните групи и обмяната на текущи емоции и вълнения. Основните отбори бяха "декорация", "опъване на тенти", "изграждане на конструкции за временни тоалетни", "отбор на феите, почистващи безкрайните поля в цялата фестивална зона", "помощници в кухнята", "дърводелския сектор - събиране на дървен материал, дялкане на колчета и белене на ритловици", "обзавеждане" (демек пълнене на зеблени чували със слама), "заравняване на терен" и др. Супер ми е яко, че опитах от всяка една от гореизброените сфери! Дори и да се покаже на снимки или видео, няма как да се опише нито словесно, нито визуално какво е чувството да участваш в изграждането на цяло селище, родило се изпод поляната, където броени дни по-рано не е имало нищо освен трева до колене. А когато започна заселването на това селище, енергията драстично се промени. Когато аз застъпих в "доброволческа служба" на 5-тия ден от обявеното начало, бяхме около 20-тина доброволеца. Всяка вечер кръгчетата около огъня бяха сплотени и интимни. След броени дни се изсипа нова вълна от 20-тина доброволеца, а за самия фест достигнахме бройката от 86! Имаше всякакви националности - французите бяха мнозинство, белгийци, португалци, италианци, шотландци, испанци, румънци и др. А посетителите по време на 4-те фестивални дни достигнаха 1500! По време на фестивала, ние доброволците давахме 6-часови смени на различни постове на различни обекти - имаше екип на барманите, "феите", посрещачи на лодките, хора, отдаващи под наем канчета за многократна употреба (това беше именно моята функция), помощници в кухнята (общо 18!) и в случай, че пропускам някой друг отбор, ще сложа едно "и др." Когато фестивалът приключи, настъпи най-уморителната и откровено тегава част. Стотиците хора, напълнили поляната, бяха си заминали, заедно със своята еуфория, завещали ни едно масово емоционално изпразване и тонове боклук. Имахме за задача като на обратен ход да върнем поляната в изравнено състояние и да "разградим" всичко що съществуваше върху нея - дървени конструкции, тенти, декорация, временни тоалетни, боклук, бали сено... Ужасно чувство! И страшен порой се изсипа в последната ми вечер на "Беглика". Мисля, че именно това ужасно чувство и импулсът ми за евакуация ме спасиха да не потъна в болезнена носталгия по прекрасните моменти и хора, които срещнах и заобичах като души-близнаци. Тръгнах си от това божествено място с пълно сърце, заредена душа, загладена кожа, мека коса и блясък в очите. Изпитвам слабост да сравня това изживяване с което и да било друго! През живота си не съм и подозирала, че е възможно да изградя толкова силна връзка с Огъня (Слънцето), Водата, Въздуха, Земята и Духа! Пожелавам го на всекиго! Ще изброя част от нещата, които преживях на "Беглика" за първи път: къпах се в язовир по време на градушка и летящи около мен гръмотевици, спах директно под звездите неведнъж, пипах горящи въглени с голи ръце, виждах си дъха над лунната пътека в язовира по пълнолуние и след това банският ми пушеше в близост до огъня, скочих от 10 метрово дърво (тази атракция се нарича "Махало"), спуснах се по "Тролея", което представлява метално въже от единия бряг на язовира до другия, пробвах "Тамаскал" - пречистващ индиански ритуал с нагорещени камъни в типи (палатка), пробвах се на планинско (екстремно) колоездене, включващо търкаляне на кълбо по надолнището - с каската, без колелото, специализирах се в употребата на винтоверт с изхабен накрайник, возих се на пикап, влюбих се в театър на сетивата "Лабиринт", които осъществиха "Островът на Тишинавтите", докоснах се до 2 ангелски същества, които обичам от преди да ги срещна - Ванеса Виденова и Джорджия Николова, научих за съществуването на "Ген Ключовете", "Фалун Дафа" и "Human Design", ходих на "лов за кристали", паднах от хамак, открих най-гениалния коктейл на Земята - "Пий, не бой се", който представлява бутилка, пълна с печени люти чушки, залети с Баташка ракия. А "Пробуждане" е най-адекватният надслов за този фест, предвид това, което изпитах със сетивата си! Благодаря на Вселената! ૐ
"Понякога в живота ненадейно се случват магични моменти, когато всичко си пада на мястото и среща си дават хора, които идват сякаш от различни космически пътища, за да обменят опит и междузвездна посока, да сверят картите си, да свършат нещо полезно и отново да поемат по пътя си, но този път свързани." - Елена Шаханска
Ivailo Aleksandrov
Абсурдно е да напиша кратък разказ за всичко, което преживях. С една дума бих казал просто "магия".
Срещаш ВСЯКАКВИ хора, които са настроени на твоята честота. Учиш се да правиш много неща. Въобще - МНОГО УЧИШ. Забавляваш се през цялото време. Работиш с уникални хора и на края за възнаграждение получаваш един фестивал, който си съградил с ей тия две ръце и ей тия страхотни хора.
Точно преди фестивала ми се счупи телефона, та нямам нито една снимка. Всичко е в главата ми и се надявам да успея да събера мислите си в ivailo.eu :)
Това, което мога да кажа на желаещите за до година - ако и вие сте на тия честоти, ако харесвате фестивала - елате. Ако ви мързи да работите и бихте дошли само заради безплатния билет - по-добре не съсипвайте труда на другите.