Поживей 10 дни с възрастните жители на село Долни Вадин
Какво?
Кой?
Защо?
Къде?
Нужни умения?
Нужна екипировка?
Транспорт?
Храна?
Здравословни рискове?
Ако е лошо времето?
Как да участвам?
Натисни зеления бутон "Ще участвам" и следвай инструкциите.
// снимката е оттук
Кандидатствай до 1 July 2017
The mission is from 14 July 2017 until 23 July 2017
Registration closed
Stories
Once a mission you participate in ends, you can tell us how it went in a couple of sentences ("it was great" won't do).
It's simple: after the end we send you instructions - follow them. This way you earn points and rise in rank , others get inspired and we're all happy.
Questions
Something's not clear? Ask, we answer quickly.
-
Aleksandra Georgieva
Може ли да се включа заедно с детето ми, което е на 4 години?
-
Aneliya Spasova (НЧ "Съзнание 1927" - Долни Вадин)
Здравей Александра,
Радваме се, че проявявате интерес към нашата инициатива. Смятате ли, че ще можете да работите на терен с детето? Очакваме на този имейл да ни напишете от къде сте, на колко години сте, тел. за връзка, с какво се занимавате, какви са вашите интереси, какво очаквате и друго, което според Вас е важно да ни напишете.
Хубав ден -
Diana Totinska
Здравейте,
Дали ще има скоро разрастване на идеята Ви и в други села? Би било страхотно тази инициатива да обхване цялата страна :) Ако Ви трябват доброволци това да се случи, бих искала да се включа. Благодаря!
-
Aneliya Spasova (НЧ "Съзнание 1927" - Долни Вадин)
Здравейте Диана,
Би било много хубаво, ако Село назаем се разрастне. Има нужда от съживяване и популяризиране на селата. Ще се радваме да съдействате, това да се случи и на други места. Можете да ни потърсите на тел: 0879219609
Please, register on TimeHeroes.org before you submit a question. If you're already a hero, login .
Aleksandra Georgieva
Едно село на края на света, в което пътят свършва. Всъщност, той свършва много преди селото. Последните 15 км, принадлежащи към републиканската пътна мрежа, сега са само жалка гротеска, подобна на правителството, което се хвали с милиардите левове, хвърлени в асфалт и магистрали. За тези няколкостотин, предимно възрастни хора, живеещи в селата Горни и Долни Вадин обаче асфалт няма. За да може животът им да бъде свързан достойно с живота на останалата част от страната. Защото не са важни. И могат да бъдат обречени на бавно загиване. От 900 някога души, сега в Долни Вадин живеят около 160. Тук дори два от трите мобилни оператора нямат обхват и телефонната връзка става през чуждестранните мобилни мрежи, което още повече засилва усещането, че си в друг свят. И езикът е друг. Всички говорят чист български, но когато старците седнат по пейките, чуваш непознат за теб език, който напомня румънски. Селото е влашко. Магазините са два, а предлагането в тях - ограничено до най-основните продукти, които се побират на три рафта и в два хладилника. Лекар няма, нито детска градина, автобусът минава веднъж на ден, без събота и неделя. Природата е магична, Дунава - също. Въздухът чист, а тишината нощем се нарушава само когато минаващите чакали разлаят селските кучета. Долни Вадин обаче има нещо, с което малко други от безбройните отмиращи селца в България могат да се похвалят - огромни сърца, туптящи в неспирно работещи здрави машини, маскирани под външността на две нежни дами - Ани и Нинчето. Ани и Нинчето, които отказват без бой да дадат Долни Вадин на запустяването. Които от години мислят как да върнат живота в селото и отново по улиците да се виждат млади хора, а от дворовете да се чува детска глъч. Така се ражда "Село назаем" през 2016-а, а през тази имахме огромното щастие и ние да се включим в инициативата и да изживеем това приключение. А когато си тръгвахме снощи, за първи път от много време имах чувството, че не си отивам у дома, а си тръгвам от дома.