Разкази

• 

  Американски Съвет България (Американски съвет за международно образование - България) 03 August, 15:14

  До 7 август включително бихте могли да заявите желанието си да станете приемно семейства за американски младеж в рамките на една академична година по програма YES Abroad! Междувременно, споделяме ви този разказ (в превод) за планинските хора на България, от Мая, която беше част от програмата като обменен ученик :)

  Планински хора
  Една определена душа съществува сред планинските хора навсякъде по света. Стъпваш на пътеките и въздухът става по-чист, земята по-мека, а непознатите изглеждат малко по-добродушни. Но не мисля, че някой може да се сравни с планинските хора в България. Нямам предвид група хора живеещи в горските безлюдни простори на Родопите; имам предвид, че когато стъпиш в българската планина, по същество се хвърляш с глава надолу в наистина добри вибрации.
  Трябва да спомена, че българите не са известни с преливаща дружелюбност (на улицата, в магазините или в ресторантите). Има пряма искреност, особено в София, която води до липсата на „американската веселост“ (или по-често приемана като „фалшива веселост“ тук в България), която повечето от нас сме свикнали. Сервитьорите не работят за бакшиши, така че няма нужда от прекомерна учтивост, и, честно казано, има освежаваща искреност в ежедневната енергия на хората. Ако българинът разговаря с теб, няма съмнение, че иска да разговаря с теб. И ако не иска да разговаря с теб, значи, че просто не искат. Това определено беше лек шок за мен в началото, но сега тази откровеност ми предлага чувство на сигурност.
  И именно тази откровеност прави живостта на българските туристи толкова забележителна. По път към Камен Дел, Черни Връх и другите върхове, които съм посетила тук, срещнах голям брой туристи. И без значение колко беше стръмен склонът, колко бързо беше темпото или колко дълбок беше снегът, всеки един каза минимум, весело "Здравейте!". Често това "здравейте" беше последвано от пълноценен разговор за теми засягащи състоянието на пътеките до такива стигащи до „как е семейството“. (Имайте предвид, че това са разговори с туристи, които бяха непознати до преди минути).
  Този ентусиазъм по пътеките се отразява във всеобщата българска гордост свързна с тяхната земя. Първият път, когато чух за Родопите, аз почти плаках; описанието на моята приятелка за зелените простори, животните, цветовете и звездите беше толкова страстно, че ако и не бях имала точна представа в ума си, определено имах представа за любовта, която тя чувства. Да разбереш България означава да разбереш разнообразието, което тази страна притежава. От Черно море до Стара планина, от шумната София до историческите села. Това е страна на култура и история и природа, но, над всичко друго, това е страна, която е обичана от хората й. Това, може би, е причината, поради която планинските хора на България са толкова очарователни, както съм се опитвала (безуспешно) да предам: хората на тези планини са щастливи, защото тези планини са тяхното щастливо място. И с доброто, което ми беше дарено на тези пътеки, тези планини са моето щастливо място също.

  Превод: Кристиян Найденов
  Източник: https://sites.google.com/view/thoughtsthings/blogs/mountain-people?authuser=0
  

  
• 

  Американски Съвет България (Американски съвет за международно образование - България) 07 June, 11:15

  Здравейте, всички, все още търсим семейства за учениците ни от програмата YES Abroad. Ако се колебаете дали това приключение е за вас, за вдъхновение споделяме превод на разказа на Руби - участничка в издание на програмата за 2021-2022:

  В търсенето на нов дом смятам, че от процеса "да пуснем корени някъде" можем да научим повече, отколкото предполагаме. През 1949 г. Алдо Леополд пише "Sand County Almanac" - ода за земята и съществата в родния му Уисконсин. В продължение на 12 месеца той описва с голямо внимание промените в своята ферма и навиците на нейните обитатели. Всеки от нас може да се възползва от същото внимание към физическата, постоянно променяща се география, в която съществуват нашият живот и нашата същност. А каква по-добра възможност от попадането в непозната и нова земя? В чест на сътворяването на дадено място между индивида и околната среда, ето няколко случая, в които в България съм се чувствала като у дома си:

  Чешма

  Над София се извисява (по един незастрашителен начин) планината Витоша с най-висок връх 2292 м. През последните няколко седмици имах късмета да направя значителна част от преходите там. Едно от нещата, които не очаквах да открия, беше колекция от изкуствени извори, някои от които са почетени със светилища. Те са осеяни в планината на, както изглежда, полуредовни интервали, което прави възможно да се разчита на наличието на питейна вода на километри от града. Наричат ги "чешми". Това е усещането за дом: да можеш да се движиш сам и да знаеш къде да намериш вода, както и да знаеш, че тези места и забележителности те предпазват от изгубване.

  Баба Бинка

  Тук прекарвам много следобеди с моята баба домакиня, Баба Бинка. Тя е един от малкото хора, които познавам и които не знаят и дума английски, и това е такава благословия. Тя е невероятно търпелива към моите оскъдни познания по български език и за щастие няма способността да превключва на английски, когато не мога да се сетя за някоя дума веднага. До голяма степен благодарение на нея способността ми да разговарям напредва с прилично темпо. Затрудненията в говора обаче ни подтикнаха да намерим алтернативни методи за изграждане на взаимоотношения. Заедно правим скулптури и ги рисуваме. Аз й направих саламандър и видра, тъй като те са същества от моята родина. С тях ще украсим нейния апартамент и моята стая. Скоро тя ще започне да ме учи да плета, отчасти защото смята, че не се обличам достатъчно топло. Ще направим шал, който да нося. Това е усещането за дом: да имаш ритуал, да отидеш някъде и да създадеш нещо за определен период от време, на определено място, за определен човек.

  Голяма Желязна

  Едно от нещата, които обичам в България, е колко много семейства са ангажирани със селото си, което обикновено е мястото, където са израснали един или повече от техните родители или баби и дядовци, а преди тях - техните родители и т.н. Не е необичайно да имат наследен селски дом, който посещават редовно. Моето семейство наскоро ме заведе в своето село - Голяма Желязна. Те отглеждат пчели и имат малка градина; понякога техния съсед наблизо им отглежда прасе. Те познават почти всички, които живеят или имат дом там. Когато отидохме, беше времето за бране на кестени от дърветата, които посещават всяка година. Те са скрити сред листата, които са паднали по същото време, така че започваме първо с изгребване, а след това продължаваме търсенето си през тревата. Кестените са покрити с тъмни, оставящи петна по пръстите плодове, които отстраняваме, докато ги хвърляме в торбите, за да ги занесем вкъщи за измиване. Те ми показват храстите с ядливи плодове и местната чешма. Това е усещането за дом: да знаеш какво е годно за ядене и как да го намериш, да знаеш какво се случва по това време на годината и какво ще излезе по-късно.

  Тук познатите връзки, които свързват един аспект на живота със следващия, са прекъснати и трябва да се изплетат наново. Чувството за Аз е също толкова разкъсано: при неспособността да се общува свободно на местния език, речта става едновременно по-ценна и по-малко важна; когато сме поставени в ново семейство, се изисква внимание към ситуацията по всяко време и с всички хора. Когато съм с американските си съграждани в България, осъзнавам, че мога да имам също толкова общо с хората от друга държава, колкото и с тези от "родината" си.

  

Въпроси

Моля, регистрирай се в TimeHeroes преди да зададеш въпрос. Ако вече си герой, влез в TimeHeroes.