Шрифт за дислексия | BG EN

TimeHeroes

Прави повече добро.
Какво е TimeHeroes?

Търсене:
Поживей 10 дни в с. Долни Вадин и покажи на възрастните хора, че са полезни и значими

Поживей 10 дни в с. Долни Вадин и покажи на възрастните хора, че са полезни и значими

Какво?

Проектът "Село назаем" на Народно читалище "Съзнание - 1927" търси 10 млади градски герои, готови за 10 дни да се потопят в живота на село, с всички негови радости и несгоди, да подарят своята енергия, грижа и внимание на възрастните хора, и да потърсят решение за съживяване на малките населени места, като дунавското с. Долни Вадин.

Ако приемаш предизвикателството от 15 до 24 юли, ето какво те очаква:

  • ще бъдеш настанен в къщата на приемно семейство от селото;
  • ще се докоснеш до уюта на селския живот;
  • ще помагаш в работата наравно с домакините - копане, гледане на животни, готвене, пазаруване, чистене и т.н.;
  • ще участваш в различни занимания, в които всеки ден ще научаваш нещо ново от местния бит и фолклор - народни песни и танци, традиционни специалитети, ловене на риба с мрежи, работа на пчелин, почистване на краварник, доене и много други;
  • ще имаш за задача да проучиш, заснемеш, анализираш и предложиш твое решение на проблемите на българското село.

Организатор?

Народно читалище "Съзнание - 1927".

Защо?

Постоянните жители на с. Долни Вадин са около 200 души, предимно хора от третата възраст. В работата си с тях за подобряване на жизнената среда и достойно остаряване екипът на читалището определя като основен проблем самотата и нуждата от общуване. Така се ражда идеята за "Село назаем". Целта на проекта е взаимно опознаване, разбирателство и диалог между поколенията.

Включи се, за да разнообразиш ежедневието на възрастните хора, да им покажеш, че са полезни и значими, а селото им не е забравено. В допълнение, твоят поглед на млад градски човек ще бъде изключително ценен в откриването на нови възможности за съживяване на българското село.

Къде?

С. Долни Вадин, общ. Оряхово, обл. Враца.

Нужни умения?

"Село назаем" търси теб, ако:

  • си на възраст между 18 и 35 години;
  • не си живял на село;
  • привличат те спокойствието, тишината и река Дунав;
  • обичаш да общуваш и си отзивчив и находчив.

Нужна екипировка?

Не забравяй да сложиш в багажа репелент против комари.

Транспорт?

Пътните разходи се поемат от организаторите.

Храна и настаняване?

Имаш 10 дни пълен пансион в селска къща, с включена храна.

Как да участвам?

Натисни зеления бутон "Ще участвам" и виж как да се свържеш с организаторите.

// снимката е оттук

Кандидатствай до 10 юли 2016 г.

Мисията е от 15 юли 2016 г. до 24 юли 2016 г.

Приключило записване

Разкази

След като свърши участието ти в мисия, можеш да разкажеш как е минало, в 3-4 изречения (не искаме просто "беше супер").

Просто е: след края ѝ ти пращаме мейл с инструкции - следвай ги. Така печелиш точки и качваш рангове, останалите се вдъхновяват и всички сме щастливи.

  • Viktoriya Ivanovska

    Viktoriya Ivanovska

    Посветено на хората, които за едва няколко дни успяха да се превърнат в приятели и семейство за мен!
    Никога не съм имала село. Баба ми е родена в с. Гиген, но още преди за тръгне на училище, цялото и семейство се е преместило в София и аз съм останала без село. Никога не съм се докосвала до селското безгрижие през летните ваканции като дете. Не бях закусвала прясно изпечена, още пареща питка. Бях слушала само разказите ма другите деца за това магично място, наречено село. Винаги съм мислела, че е някак преувеличено. Може би заради скритата завист, че не го бях изпитвала. Всичко звучеше като една приказка, като мит. Но дойде и моето време да изживея своята приказка. Когато научих за “Село назаем”, не се и поколебах да се запиша, макар и с известни предразсъдъци, породени от неизвестното. Исках да се потопя поне веднъж в живота си в магията на селото. Селото за мен винаги е било нещо митично и непознато и съответно не знаех какво да очаквам. Исках просто да го изживея. Вярвах, че ще ми хареса, както всяко ново и различно изживяване, но това, което не съм и очаквала е, че ще се влюбя. Влюбих се в природата, в реката, в звездите, в по-спокойния, но същевременно по-истински начин на живот и най-вече се влюбих в големите, топли сърца на хората там. Емоциите, които изпитах последните дни, спокойствието, което се беше настанило в ума ми, чистотата, която изпитах в душата си - никога преди не ги бях изпитвала в големия и студен град, където повечето хора не поглеждат по-далеч от себе си. Лежах на тревата, взирайки се в звездите, които така нежно красят нощта, а преди не бях и забелязвала. Гледах как огънят пламти на брега на Дунава. Не мислех за нищо друго, освен за мига и за това колко красив е животът. Забавлявах се най-искрено на дребни неща, като това да се повозя в ремаркето на стар пикап с хора, които след емоциите, преживени заедно, бих нарекла приятели. За някои - ежедневие, за други - немислимо, за мен - мечта, бе да гушна кокошка. Малка, сладка, пухкава кокошчица. Наслаждавах се на спокойствието от среднощните разходки по селските улици и баири. Но това, което ме накара истински да се влюбя в селото, бяха хората. Хората, които отвориха за нас не само домовете си, но и сърцата си. Хората, които не се интересуват колко са мръсни дрехите ти, а колко е чиста душата ти. Хората, които ни предадоха част от себе си, разказвайки ни различни истории от младостта си. Разказаха ни за своя житейски път. Хората, които ни поздравяваха с усмивки, без дори да ни познават. Хората, които ни приеха като свои деца, внуци и приятели. Хората са тези, които правят едно място специално, а в Долни Вадин хората са невероятни и толкова истински. Хората там са достойни за възхищение. Хората, с които изживях тези незабравими мигове, мога да нарека приятели, а тези, които ме приеха в дома си като свое дете, чувствам като семейство! Аз вече имам село. Така го усещам. Това е моето вълшебно място. Това е моето село! И не искам да спирам да се връщам! След тези незабравими дни аз се чувствам различен човек. По-добър човек! По-истинска, по-топла, по-щастлива. В това, макар и малко село има толкова много живот, че няма как да не се заразиш. Вече съм заразена. Сега и аз съм пълна с живот и от тук нататък ще се наслаждавам на всеки миг от него! Не съм същата и заслугата е изцяло ваша! Благодаря ти, “Село назаем”, благодаря ти, Долни Вадин, благодаря ви, Хора!
    Завинаги в сърцето ми,
    Виктория Ивановска ❤

  • Aneliya Spasova

    Aneliya Spasova (НЧ "Съзнание 1927" - Долни Вадин)

    Тук ще публикувам няколко стихотворения и есета на доброволци от "Село назаем":
    Посветено на хората, които за едва няколко дни успяха да се превърнат в приятели и семейство за мен!
    Никога не съм имала село. Баба ми е родена в с. Гиген, но още преди за тръгне на училище, цялото и семейство се е преместило в София и аз съм останала без село. Никога не съм се докосвала до селското безгрижие през летните ваканции като дете. Не бях закусвала прясно изпечена, още пареща питка. Бях слушала само разказите ма другите деца за това магично място, наречено село. Винаги съм мислела, че е някак преувеличено. Може би заради скритата завист, че не го бях изпитвала. Всичко звучеше като една приказка, като мит. Но дойде и моето време да изживея своята приказка. Когато научих за “Село назаем”, не се и поколебах да се запиша, макар и с известни предразсъдъци, породени от неизвестното. Исках да се потопя поне веднъж в живота си в магията на селото. Селото за мен винаги е било нещо митично и непознато и съответно не знаех какво да очаквам. Исках просто да го изживея. Вярвах, че ще ми хареса, както всяко ново и различно изживяване, но това, което не съм и очаквала е, че ще се влюбя. Влюбих се в природата, в реката, в звездите, в по-спокойния, но същевременно по-истински начин на живот и най-вече се влюбих в големите, топли сърца на хората там. Емоциите, които изпитах последните дни, спокойствието, което се беше настанило в ума ми, чистотата, която изпитах в душата си - никога преди не ги бях изпитвала в големия и студен град, където повечето хора не поглеждат по-далеч от себе си. Лежах на тревата, взирайки се в звездите, които така нежно красят нощта, а преди не бях и забелязвала. Гледах как огънят пламти на брега на Дунава. Не мислех за нищо друго, освен за мига и за това колко красив е животът. Забавлявах се най-искрено на дребни неща, като това да се повозя в ремаркето на стар пикап с хора, които след емоциите, преживени заедно, бих нарекла приятели. За някои - ежедневие, за други - немислимо, за мен - мечта, бе да гушна кокошка. Малка, сладка, пухкава кокошчица. Наслаждавах се на спокойствието от среднощните разходки по селските улици и баири. Но това, което ме накара истински да се влюбя в селото, бяха хората. Хората, които отвориха за нас не само домовете си, но и сърцата си. Хората, които не се интересуват колко са мръсни дрехите ти, а колко е чиста душата ти. Хората, които ни предадоха част от себе си, разказвайки ни различни истории от младостта си. Разказаха ни за своя житейски път. Хората, които ни поздравяваха с усмивки, без дори да ни познават. Хората, които ни приеха като свои деца, внуци и приятели. Хората са тези, които правят едно място специално, а в Долни Вадин хората са невероятни и толкова истински. Хората там са достойни за възхищение. Хората, с които изживях тези незабравими мигове, мога да нарека приятели, а тези, които ме приеха в дома си като свое дете, чувствам като семейство! Аз вече имам село. Така го усещам. Това е моето вълшебно място. Това е моето село! И не искам да спирам да се връщам! След тези незабравими дни аз се чувствам различен човек. По-добър човек! По-истинска, по-топла, по-щастлива. В това, макар и малко село има толкова много живот, че няма как да не се заразиш. Вече съм заразена. Сега и аз съм пълна с живот и от тук нататък ще се наслаждавам на всеки миг от него! Не съм същата и заслугата е изцяло ваша! Благодаря ти, “Село назаем”, благодаря ти, Долни Вадин, благодаря ви, Хора!
    Завинаги в сърцето ми,
    Виктория Ивановска ❤

    Хората от селото през моите очи
    Колко малко е нужно човек да се привърже към някого - една блага дума, една усмивка, една прегръдка, един красив, душевен разговор, а понякога стига и един поглед. Един чист и изпълнен с надежда поглед.
    Всеки ден, прекаран на това райско кътче, това виждах и аз - чистите погледи на чистите души, които ми помогнаха да си спомня за това качество на днешните хора, за което мислех, че е изчезнало завинаги- да обичаш безпричинно. Ей така, простичко да обичаш. Още с първото ръкостискане, последвано от размяната на имена с моята баба, аз усетих вълнението у нея, идващо от мисълта , че все още съществуват хора, които ще я попитат тъй простичкия въпрос : " Как си?" и ще изслушат отговора , но не по задължение, а с желание.
    Аз и останалите доброволци от "Село назаем" имахме голямата привилегия да срещнем и опознаем хора, в чиито очи блясъкът не само не се е изгубил, а с всеки един ден става все по-силен и по-силен; хора, отгледали по няколко поколения , учейки ги на ценности и уважение; хора, при които вечната любов наистина съществува и е завинаги ; хора, които ни показаха как човек може да живее щастливо, ставайки по ранни зори и работейки по цял ден, за да има залък в устата си... Тези хора не само отвориха домовете си за нас, те отвориха сърцата си, което всъщност направи цялото това приключение велико. Да видиш усмивката на нечие лице, прекрачвайки прашния праг , да докоснеш и целунеш грапавите, но топли и мили ръце, да усетиш обичта без да е изречена и една думичка - това напълни душата и сърцето ми... И то се случи тук- в Долни Вадин!
    Магдалена Йоцова

    Очите на Долни Вадин
    Докато гледам как пчелната пита
    образува шестоъгълници в зениците ти,
    се чудя как ирисът около тях
    се е изпъстрил толкова.
    Дали зелените точици
    са се появили, докато
    се взираш в кукуруза
    вече изпратила децата.
    Дали сините браздички
    са се издълбали докато
    си се молила на Дунава
    за милост и спасение.
    Дали златото се е появило
    докато по изгрев си жънела.
    За това не знам, но кафявото
    със сигурност се е образувало
    заради душата ти, която
    е мека и топла като хляба
    които правиш…
    И най- вече като прегръдките,
    които даваш!
    Моника Карамитева

    ***
    Отражението на дунавското слънце
    прелива с хиляди безброй чудеса,
    но ние дирим погледа на бабите,
    за да видим, че липсва нещо от минали времена.
    Посрещнаха ни с песни, бодри и весели,
    очите пълнят ни със сълзи от доброта,
    но някак тъжно чувство обзема по седенки,
    сякаш за последно се случват хубави неща.
    И с песните, изпяти от техните уста,
    ние вече знаем колко много същина
    се крие в душите на прекрасните,
    но очите им загатват за мъничка тъга.
    И ето че към края на българските села
    една млада глътка щастие потушава болката сега,
    но нека за последно свикат се седенките,
    за да помним всякога, че красиво е това.
    И ето че отражението потъва някъде зад Дунава,
    играха се хора, песни, спомени, тишина,
    а вятър поклаща клони и подсеща,
    че вековна е младостта, дори в старостта.

    ***
    Дунава носи
    радост,
    тревога,
    птици
    свобода,
    понякога кораби,
    шлепове,
    лодки
    тишина
    и носи дарове -
    риба,
    дърва,
    красота.
    Дунава е мистика,
    с митове и легенди,
    плаващи под повърхността,
    извиващи се плавно
    с нежен полъх на позната отмираща вечност.
    Дунава се носи под звездите,
    на брега запален огън от комарите спасява,
    там компания заедно гради се
    и в спомени тя ще живее и съзрява.
    По Дунава се носят плавно и мечтите,
    човек мълчи и потъва във забрава
    и сякаш по нея винаги ще плават и Набора, и дните,
    а нощем в огъня с тях времето не ще отминава.

    ***
    Казват, че раят е място,
    което не се намира на земята,
    а в пространство свято,
    нейде нависоко в небесата.
    Но ние вярваме във друго,
    раят е навсякъде там сред полята,
    сред къщите, дето градините цъфтят
    и туптят с тях не повече от двеста любещи сърца.
    Такъв е раят тук в Дивия Северозапад,
    кътче уникално, мило, драго,
    където всякакви неща винаги се правят
    и раждат плода на чистото ни благо.
    Навярно Господ е минал някога оттук
    и с всяка стъпка любов ти е дарявал,
    а в център и периферия те пази змеят лют,
    който от дълбините на Дунава някъде е излязъл.
    Тук всеки край е ново начало,
    но всеки ден отминава като миг,
    всяка минута е завършеното цяло
    и всяка секунда отчита поредния пик.
    Благословено ангелското воинство,
    кръжи около теб без никакви крила,
    но те невидими са и никнат
    с всяко дело, което запазва българщината.
    Иван Илиев

    Селото през моите очи
    Още със самото пристигане в Долни Вадин очите се отварят широко, слухът се изостря, сетивността се засилва. На човек му се иска да гледа, да се наслаждава. Иска му се да не забравя, да помни всяка малка подробност, всеки пейзаж, всяка пчеличка, всяко животно и най- важно всеки човек. Очите са широко отворени, мозъкът не може толкова бързо да преработи информацията, а тя е много и разнообразна - от историите на възрастните хора до информация за битови проблеми.
    Човек трябва да посети Долни Вадин, да се огледа и да помни.
    За мен не е толкова важно да се запечатат моментите на снимки, а е важно да се помни, всичко да минава през сърцето. Така спомените остават трайни и никой не може да ни ги вземе.
    Аз говоря в ед. ч., но се надявам всички участници в “Село назаем” да са почувствали и преживяли емоцията на Долни Вадин.
    Тук могат да се открият много добри хора, които са готови да те учат на труда на селото, да те нагостят и да се почувстваш у дома.
    Аз се почувствах у дома!
    Искам много да благодаря на Пепа и Божидар за тяхната всеотдайност, затова, че ми угаждаха по всякакви начини, затова, че са толкова добри хора- едни големи хора.
    Още от първия ден на пристигането ни усетих любовта им към земята. Такава любов не може да се опише с думи, тя трябва да се усети, да се почувства. Възхитена съм от организационните им умения, как могат да вършат толкова много неща едновременно и всичко да им се получава. Те са вече един добре смазан механизъм. Не им правя реклама просто споделям самата истина.
    А пък как готви Пепа! Опитах се да науча някоя и друга рецепта, за да си я занеса в София и като си я готвя да се сещам за семейството и за Долни Вадин.
    Докато пиша тези редове сърцето ми говори, че трябва да спомена и за “големия син Дунав”. Да стоиш на брега, слънцето да гали кожата ти това усещане не може да се купи, трябва да се изживее.
    На човек му трябва малко- близките му да са добре, да има работа и да е щастлив. Аз открих щастието в Долни Вадин!
    Всеки, които е готов да преживява е добре дошъл! А изживяването може да се сподели и с повече хора.
    Да оставим на страна душевността, не че тя няма да се появи в следващите редове, но трябва да се спомене и за малката група от хора, които се опитват да запазят Долни Вадин на картата на България. Няма да изброявам имена, защото всички знаят, кои са. Това са хора, които обичат Долни Вадин и умеят да мислят, умеят да създават, умеят да съграждат. Но тези хора са много малко. Селото трябва да се събуди от зимния си сън и да огледа. Светът върви напред, дори България се развива, Не може да се стои на едно място, нищо да не се прави, всичко да се чака на готово. Щом всички милеят за селото си трябва да бъдат по- активни.
    Хора, огледайте се! Разполагате с такова богатство! Природата е страхотна, земята ви е плодородна, Дунава е до вас. Събудете се докато е останало време! Все още не е късно за промяна, а промяната идва от вас!
    Няма усещане, което може да се сравни с това пълно зареждане на всички сетива с пълната емоционална вакханалия, която се изпитва при вида виждането на Долни Вадин.
    Насладете се на природните дадености, но не забравяте, че човек е човек, когато контактува със същества от същия вид. Обичайте селото си! Аз винаги ще си спомням за него и ще намирам време да наминавам и да виждам новостите и добрите хора. Ще помня винаги гостоприемството и уюта на селото! Обичайте Долни Вадин!Аз вече се чувствам, като една от вас!
    Винаги ще има проблеми в селата , но трябва да гледаме “ само напред и нагоре”.
    Веселя Тотева

Въпроси

Нещо не е ясно? Попитай, организаторът ще ти отговори.

  • Bozhidar Petrov

    Bozhidar Petrov

    Възможно ли е да се отиде с куче? Разполагам със собствен транспорт.

  • Aneliya Spasova

    Aneliya Spasova (НЧ "Съзнание 1927" - Долни Вадин)

    По принцип да, но на село кучетата живеят навън. Ако това не Ви е проблем??? Вътре хората няма да разрешат.

Моля, регистрирай се в TimeHeroes преди да зададеш въпрос. Ако вече си герой, влез в TimeHeroes.